Пълно ръководство за регистрация на онлайн магазин в НАП по Наредба Н-18: кога е задължителна, как се попълва Приложение 33, линк към формуляра, глоби и санкции.

Последна актуализация: април 2026 г. Отчитат се всички изменения на Наредба Н-18, последните от които са в ДВ бр. 42 от 23 май 2025 г.

Регистрация на онлайн магазин в НАП по Наредба Н-18 - ПЪЛНО РЪКОВОДСТВО (2026)

Кратко въведение - за какво става въпрос

С промените в Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, обнародвани в ДВ бр. 80 от 28.09.2018 г., в българското законодателство за първи път бяха въведени изрични правила за електронните магазини. Първоначалният срок за регистрация на заварените онлайн търговци беше 29 декември 2018 г. (впоследствие удължен до 29.06.2019 г.), но режимът остава напълно в сила и към 2026 г., с редица последващи изменения през 2019, 2020, 2021, 2024 и 2025 г.

Ключовите текстове се намират в Глава седма "г" - Изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин:

Чл. 52м. (1) Лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.

(2) Информацията по ал. 1 се подава отделно за всеки електронен магазин, чрез който се извършват продажби.

(3) При промяна на данните по ал. 1 актуална информация се подава в 7-дневен срок от настъпване на промяната.

(4) При прекратяване на дейността по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин информация за това обстоятелство се подава по реда на ал. 1 в 7-дневен срок от прекратяване на дейността.

Чл. 52н. Лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са длъжни да съхраняват в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК създаваната чрез софтуера на електронния магазин информация (текуща база данни и архивни копия на базата данни) и при поискване от органите по приходите да осигурят достъп до нея с възможност за експорт и копиране на данни.

Какво е "електронен магазин" според НАП?

Определението е дадено в §1, т. 87 от ДР на ЗДДС и цитирано в Наредбата:

"Електронен магазин" е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.

Практически това означава, че за електронен магазин се считат:

• Собствени интернет магазини на всякакъв домейн - WooCommerce, OpenCart, Magento, PrestaShop, Shopify, CloudCart, Seliton и др.
• Магазини в платформи за продажба - eMAG, Amazon, eBay, Etsy, AliExpress и др. (всеки канал се регистрира отделно)
• Онлайн каталози с описани цени дори БЕЗ количка, когато поръчките се правят по телефон, имейл, Messenger, WhatsApp, Viber и т.н. (промяна спрямо първоначалната редакция)
• Страници в социални мрежи, когато представляват обособен канал за продажба и имат функционалност за избор на стоки

НЕ се считат за електронен магазин: обяви във Facebook Marketplace, OLX, Mobile.bg, Bazar.bg - доколкото платформите не отговарят на изискванията в определението (липсва кошница, чекаут, поръчка от разстояние в тесния смисъл). За тях се изисква обаче спазване на общите правила за регистриране на доход и евентуално фискален бон в зависимост от начина на плащане.

КОГА ТРЯБВА да се регистрира онлайн магазинът в НАП?

Това е най-честият въпрос и най-голямото недоразумение в практиката. Регистрацията в НАП не зависи от това дали имаме онлайн магазин. Зависи от това как приемаме плащанията.

Правилото в едно изречение

Задължение за подаване на Приложение № 33 възниква, когато електронният магазин приема поне едно плащане, за което се изисква издаване на фискален бон.

Иначе казано - магазинът подлежи на регистрация в НАП, ако използва поне един от следните методи на плащане:

• Плащане в брой на място (при доставка в офис, взимане от склад и т.н.)
• Наложен платеж в брой (когато куриерът събира пари и ги превежда, БЕЗ да е сключен договор за ППП с лицензиран пощенски оператор)
• Плащане с дебитна/кредитна карта чрез виртуален ПОС терминал - независимо дали е Борика, ДСК, Fibank, UniCredit, MyPOS, Revolut Business, Stripe, PayPal, WooCommerce Payments, Shopify Payments и т.н.
• Плащане чрез електронни портфейли, които не попадат в изключенията на чл. 3, ал. 1 от Наредбата
• Плащане с ePay, EasyPay на каса и други подобни инструменти

КОГА НЕ е задължителна регистрация в НАП?

Съгласно официално становище на НАП (писмо изх. № 201553/20.02.2019 г., потвърдено и в последващи тълкувания), регистрация НЕ е задължителна, ако онлайн магазинът приема единствено и само плащания от изброените по-долу:

1. Директен банков превод от клиента по фирмената сметка (включително онлайн банкиране)
2. Пощенски паричен превод (ППП), извършен чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги - в България това са основно Еконт и Speedy
3. Комбинация от горните два

Актуална ситуация с "Еконт" (2025-2026)

В края на 2025 г. "Еконт" обяви мащабна реорганизация и отказ от универсалните пощенски услуги, което за кратко предизвика притеснения сред онлайн търговците дали ще бъде запазен ППП. В официалното обръщение до клиентите впоследствие беше потвърдено, че "Еконт" запазва услугите "Пощенски паричен превод" и "Наложен платеж чрез пощенски паричен превод" и дори планира да ги модернизира чрез дигиталната си платформа ecoints.

На 20 януари 2026 г. компанията подаде официално заявление за прекратяване на лицензията си за универсални пощенски услуги (стартира законов 6-месечен срок на предизвестие). Промяната обаче засяга само обикновени писма, малки пакети без проследяване, пратки с марки, секограми и неадресирана поща - т.е. услугите, които са релевантни за онлайн търговците (ППП и наложен платеж), НЕ са засегнати.

Въпреки това препоръчваме всички онлайн търговци да:

• Проверят статуса на "Еконт" и "Спиди" в публичния регистър на лицензираните пощенски оператори на Комисията за регулиране на съобщенията
• Проследят официалните съобщения на куриерските компании
• Разгледат и алтернативния режим по чл. 3, ал. 17 с електронни бележки и XML одиторски файл като по-гъвкаво дългосрочно решение, особено ако бизнесът им се развива

Източници:

• Обръщение към клиентите и партньорите на "Еконт" (официален сайт)
• OFFNews - "Еконт" ще запази наложения платеж и след отпадане на пощенските услуги (8.12.2025)
• Novinite.bg - "Еконт" спира пощенските услуги (29.01.2026)

Специалното условие за ППП

От 2020 г. насам, дори при легитимен ППП, търговецът е длъжен да предостави на клиента - на хартиен носител или електронно (напр. в имейл за потвърждение на поръчката) - документ, съдържащ най-малко:

• Наименование и адрес за кореспонденция на търговеца
• ЕИК/БУЛСТАТ (за фирми), ЕГН/ЛНЧ (за физически лица) или служебен номер от НАП
• Наименование на стоката/услугата, код на данъчната група (А - освободени от ДДС или 0%; Б - 20% ДДС; В - течни горива; Г - 9% ДДС), количество и стойност по видове закупени стоки или услуги
• Обща сума за плащане и начин(и) на плащане

Най-практично е този документ да бъде автоматично изпращан имейл при всяка поръчка. Този имейл играе ролята на касова бележка и е добре да се пази като доказателство при проверка на НАП.

Малка, но важна подробност за "смесените" бизнеси

Ако вашата фирма има физически обект с касов апарат (дори един!) и същевременно онлайн магазин, който приема само ППП/банков превод - освобождаването отпада за целия бизнес. В този случай магазинът пак трябва да се регистрира в НАП и да се мисли дали софтуерът е СУПТО или не.

Три варианта за отчитане - кой е подходящ за вашия магазин?

Ако онлайн магазинът приема плащания, изискващи фискален бон, търговецът има три основни варианта за отчитане на продажбите. Важно е да се разсее едно от най-разпространените заблуждения: СУПТО НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН РЕЖИМ.

Вариант 1: Обикновено фискално устройство (касов апарат) без СУПТО

Най-простият класически режим. Търговецът използва одобрено и регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ/ЕКАФП) или ИАСУТД. За всяка продажба, при която се дължи касов бон, се издава фискална/системна бележка. Софтуерът на онлайн магазина не е задължително да бъде СУПТО - достатъчно е касовият апарат да отпечатва бележките (макар и хибридно - напр. при предаване на пратката на куриера).

Подходящ за: малки търговци, смесени (физически + онлайн) обекти, ситуации с малък брой продажби.

Вариант 2: Касов апарат + СУПТО (доброволен режим)

Търговецът доброволно избира да използва Софтуер за Управление на Продажбите в Търговски Обект (СУПТО), интегриран с фискалното устройство. СУПТО се декларира пред НАП с Приложение № 32 в 7-дневен срок от инсталирането и при всяка промяна на софтуера се подава нова декларация. Публичен списък на всички одобрени СУПТО е достъпен на сайта на НАП.

Ползи от доброволна декларация на СУПТО:

• Ускорена данъчна амортизация на хардуера и софтуера
• Опрощаване на първо нарушение от тип "неиздаване на касов бон"
• Ускорен процес по възстановяване на ДДС
• По-голямо доверие при проверка от НАП

Подходящ за: по-големи търговци с физически обекти и значителен брой плащания в брой, вериги магазини, ресторанти.

Вариант 3: Алтернативен режим по чл. 3, ал. 17 (електронни бележки + XML одиторски файл)

Най-подходящият режим за чисто онлайн магазини. При изпълнени условия позволява да НЕ се използва нито касов апарат, нито СУПТО.

Условия за прилагане на алтернативния режим:

1. Софтуерът на онлайн магазина отговаря на изискванията по чл. 52с - генерира уникален номер на всяка поръчка, осигурява автентикация на потребителя, пълнота и интегритет на данните, не управлява други продажби извън собствения уеб сайт, не приема плащания, различни от неприсъствените с карти, базата данни се съхранява на територията на България или ЕС.
2. Магазинът приема единствено неприсъствени плащания с кредитна или дебитна карта (и евентуално банков превод и ППП). НЕ приема други плащания, които биха изисквали фискален бон.
3. На клиента се издава електронен документ за всяка продажба, съдържащ задължителните реквизити по чл. 52о, ал. 2, в т.ч. двумерен баркод (QR код) по Приложение № 18а с информация за продажбата.
4. Търговецът подава в НАП за всеки календарен месец стандартизиран одиторски файл по Приложение № 38 в XML формат, до 15-о число на следващия месец.

Файлът се подава през електронната услуга на НАП "Стандартизиран одиторски файл от лице по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г." - достъпна на адрес https://portal.nra.bg/details/odit-317 и задължително съдържа уникалния номер на електронния магазин (RFXXXXXXX), издаден от НАП след подаване на Приложение № 33.

Подходящ за: чисто онлайн магазини (WooCommerce, OpenCart, Shopify, PrestaShop, Magento и др.) с плащания основно с карта и/или ППП.

Малко известно правило за по-големите бизнеси

От септември 2019 г. има специално изключение - фирми, при които продажбите в брой са под 5% от общите приходи и които отговарят на поне два от следните три критерия: приходи от продажби над 16 млн. лв., активи по баланс над 8 млн. лв. и персонал над 50 души, могат да използват СУПТО, който създава стандартизиран одиторски файл веднъж годишно (подава се до края на януари на следващата година).

Сравнителна таблица на трите варианта

Стъпка по стъпка: регистрация на онлайн магазин в НАП

Преди да подадете Приложение 33 - подготовка

1. Регистрирана фирма или ЕТ в Търговския регистър (капитал от 2 лв. за ООД/ЕООД). Физически лица могат да продават само в рамките на свободна професия или занаят, регистрирани по съответния ред.
2. Квалифициран електронен подпис (КЕП) на физическо лице, асоциирано с юридическо лице. Издава се от доставчици като B-Trust, Evrotrust, InfoNotary, StampIT.
3. Активация на КЕП в Портала на НАП - при първо влизане трябва да подпишете "Заявление за достъп до електронните услуги на НАП".
4. Събрана техническа информация за магазина (вижте раздела по-долу за ролята на разработчика).

Попълване и подаване - директни линкове

• Портал за електронни услуги на НАП:https://portal.nra.bg/
• Пряка връзка към услугата "Информация, подавана от лица по чл. 3 от Наредба № Н-18":https://portal.nra.bg/details/online-store
• Публичен списък на регистрираните магазини:https://portal.nra.bg/details/online-store-nrareg
• Подаване на XML одиторски файл:https://portal.nra.bg/details/odit-317
• Официална страница с разясненията на НАП:nra.bg - Подаване на информация от е-търговци
• Пълен текст на Наредба Н-18:lex.bg/laws/ldoc/2135540645

В самата услуга в портала има четири бутона:

• "Нов електронен магазин" - първоначално подаване
• "Подаване" - продължаване на вече започната, но незавършена форма
• "Подадени данни" - справка за подадените форми и статус на обработка
• "Подаване на коригираща декларация" - промяна на данни (не позволява смяна на уеб-адреса - при смяна на домейн се прекратява стария магазин и се регистрира нов)

Приложение 33 - КОЙ КАКВО попълва: ясно разпределение между счетоводителя и разработчика

Това е темата, по която ежедневно възникват спорове и объркване. Приложение № 33 съдържа 8 основни раздела. Някои от тях са за счетоводна информация, други - за чисто техническа. Ето ясно разпределение:

Секция 1 - Наименование на електронния магазин

Попълва: собственикът / счетоводителят
Какво: търговското име, под което клиентите познават магазина (напр. "Магазин Фешън"), а не юридическото име на фирмата.

Секция 2 - Дата на подаване на информация в НАП

Попълва: автоматично от системата. Ако не се попълни - счетоводителят вписва днешна дата.

Секция 3 - Информация за лицето, извършващо продажбите

Попълва: СЧЕТОВОДИТЕЛЯТ (повечето полета се теглят автоматично от регистъра на НАП след влизане с КЕП).
Какво: ЕИК, наименование на фирмата, МОЛ, седалище, адрес на дейността, телефон, имейл, наличие на ДДС регистрация. Телефонът се въвежда във формат +359888 888 888.

Секция 4 - Продажбите се извършват чрез

Тук има избор между две опции:

4.1 Ползване на онлайн платформа (eMAG, Amazon, Etsy, eBay)

Попълва: собственикът + счетоводителят
Какво:

• Наименование и уеб-адрес на платформата (напр. Etsy - https://www.etsy.com/)
• Идентификатор/псевдоним на продавача в платформата
• URL към конкретния магазин (напр. https://www.etsy.com/shop/BulgariaJewelryShop)
• Данни за оператора на платформата (Etsy Ireland UC, IE9777587C, Ирландия и т.н.) - тези данни се намират в последните фактури от платформата.

ВАЖНО: За всеки канал (eMAG, Amazon, Etsy, собствен магазин) се подава ОТДЕЛНО Приложение 33.

4.2 Собствен или нает електронен магазин (със собствен домейн)

Тук идват "техническите" данни, които най-често счетоводителят не знае. Това е моментът, в който разработчикът, който е извършил изработката на онлайн магазина, задължително трябва да участва.

4.2 (заглавно поле) Уеб-адрес на електронния магазин:
Попълва: собственикът / разработчикът.
КРИТИЧНО ВАЖНО: форматът на URL трябва да е абсолютно идентичен с този, който магазинът ще изпраща в XML одиторския файл в тага . Ако напишете https://moyat-magazin.bg, в XML файла трябва да е точно https://moyat-magazin.bg. Най-честата причина за отхвърлен одиторски файл от НАП е разминаване в този адрес.

4.2.1 Информация за собственика на домейна
Попълва:СЧЕТОВОДИТЕЛЯТ
Данни на фирмата, която е регистрирала домейна (обикновено самата фирма-търговец).

4.2.2 Къде е хостван уеб сайтът
Попълва:РАЗРАБОТЧИКЪТ (или администраторът на сайта)
Възможни варианти:

• Собствена инфраструктура - точно местонахождение на оборудването
• Наета инфраструктура - данни на наемодателя
• Хостинг компания - ЕИК, наименование, адрес, уеб-адрес
• Облачна услуга (AWS, DigitalOcean, Hetzner и др.) - данни на доставчика

Пример (SuperHosting BG): Наименование - СуперХостинг-БГ ЕООД; ЕИК 131449987; адрес - гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Изток, бул. "Д-р Г. М. Димитров" № 36; имейл - office@superhosting.bg.

4.2.3 Поддръжка на сайта
Попълва:РАЗРАБОТЧИКЪТ (или собственикът, ако сам поддържа)
Ако поддръжката се извършва от външна фирма - нейните данни (ЕИК, име). Ако от собственика - остава празно или се отбелязва съответно.

4.2.4 Наименование и версия на софтуера на електронния магазин
Попълва:РАЗРАБОТЧИКЪТ
Напр. "WooCommerce" версия "10" (препоръчваме да се вписва само главната версия - 10, 9, 8 - за да не се налага актуализация на Приложение 33 при всяка минорна версия като 10.4.6).

4.2.5 Къде се съхранява базата данни на софтуера
Попълва:РАЗРАБОТЧИКЪТ
Важно изискване: базата данни трябва да е на територията на България или ЕС. Съхранение на сървъри извън ЕС (напр. САЩ, Украйна, Турция) не е допустимо за целите на алтернативния режим.

Секция 5 - Вид на продаваните стоки/услуги

Попълва: собственикът / счетоводителят
Описват се общите категории - "Дамски дрехи", "Електроника", "Козметика", "Хранителни добавки". Специфични стоки с регулаторни изисквания (алкохол, тютюневи изделия, лекарства, БАД-и, оръжия) трябва изрично да се посочат и най-често изискват допълнителни лицензи.

Секция 6 - Начало на работа на електронния магазин (дата)

Попълва: собственикът
КРИТИЧНО:не може в магазина да има поръчки с дата, по-ранна от датата на регистрация в НАП. Попълнете дата, на или след която реално ще започне работата.

Секция 7 - Информация по чл. 52р (само за алтернативния режим по чл. 3, ал. 17)

Тази секция е най-сложната и е причина за огромен брой грешки. Тя се попълва само ако избирате алтернативния режим с XML одиторски файл.

Подсекция 7.1 - Методи на плащане
Попълва: собственикът
Отбелязват се всички методи, които магазинът ще използва. Има значение дали плащанията са само с карти, комбинация с ППП и т.н. Уникалният номер на магазина (RFXXXXXXX) се издава само ако сте отбелязали плащане с карта (неприсъствено плащане). Ако използвате само наложен платеж с ППП, номер няма да получите и XML одиторски файл не се подава.

Подсекция 7.2.1 - Доставчици на платежни услуги с виртуален ПОС (чл. 52п, ал. 1)
Попълва:СЧЕТОВОДИТЕЛЯТ
Попълва се САМО ако VPOS-ът е издаден от банка, която ви е издала IBAN сметка - Борика, ДСК, Fibank, UniCredit Bulbank, OBB, Paysera, MyPOS (защото суми постъпват по IBAN на търговеца), Revolut Business.

Полетата включват: наименование на банката, ЕИК, номер на виртуалния ПОС, уникален идентификатор на търговеца в системата на ДПУ, IBAN на търговеца, титуляр.

Подсекция 7.2.2 - Виртуален ПОС на доставчика, плащанията постъпват по сметка на доставчика
Попълва:СЧЕТОВОДИТЕЛЯТ
Попълва се САМО ако VPOS-ът е от Payment Processor, който не ви създава сметка - Stripe, PayPal, WooCommerce Payments, Shopify Payments, PrestaShop Payments.

Пример за Stripe: Stripe Payments Europe, Limited; IE 3206488LH; Ирландия; support@stripe.com; уникалният идентификатор acct_xxXX... се намира в Settings > Personal details в профила на Stripe.

Подсекция 7.3 - Информация за софтуера във връзка с чл. 52с
Попълва:РАЗРАБОТЧИКЪТ
Отговори с "Да"/"Не" на серия въпроси относно техническите свойства на софтуера:

• Софтуерът генерира ли уникален номер на всяка поръчка?
• Осигурява ли еднозначна автентикация на потребителя?
• Осигурява ли пълнота и интегритет на създадените данни?
• Управлява ли изключително и само продажбите в конкретния електронен магазин?
• Приема ли само неприсъствени плащания с карти?
• Базата данни съхранява ли се на територията на България/ЕС?

Отговорът на всички въпроси трябва да е "Да", за да е валиден алтернативният режим.

Секция 8 - Дата на подаване на информация в НАП (отново)

Резюме на разпределението - бърза таблица

След регистрацията - какви са текущите задължения?

1. Съхранение на базата данни (чл. 52н)

Търговецът е длъжен да пази текущата база данни и архивни копия в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК - 5 години след изтичане на давността за задълженията (на практика за повечето данъчни задължения това са 10 години). При поискване от НАП трябва да осигурите пълен достъп с възможност за експорт и копиране на данни.

2. "Одиторски профил" в софтуера

Магазинът трябва да има потребителски профил с пълен read-only достъп до текущата и архивните бази данни - т. нар. одиторски профил. Този профил се предоставя при проверка от НАП и дава възможност за експорт и копиране на всички продажби, поръчки, клиенти, плащания, сторниране и т.н.

3. Подаване на XML одиторски файл (само при алтернативен режим)

До 15-о число на всеки месец за предходния месец, по Приложение № 38, през услугата portal.nra.bg/details/odit-317. Файлът задължително съдържа:

• Уникалния номер на магазина (RFXXXXXXX)
• Всички поръчки с извършени доставки за съответния месец, независимо от начина на плащане
• Логически и аритметично коректна информация (валидира се при подаване)

4. Актуализация при промяна на обстоятелства - 7-дневен срок

Всички промени - смяна на хостинг, смяна на платежен доставчик, смяна на версия на софтуера на главно ниво, смяна на доставчик на поддръжка, смяна на вид на стоките, прекратяване на дейността - подлежат на деклариране в 7 дни чрез коригираща декларация в портала на НАП.

5. Касова бележка при приемане на плащане в брой

Остава в сила - ако магазинът продължава да приема наложен платеж без ППП или плащане на място, изисква се фискално устройство.

Санкции за неспазване

Санкциите за неподаване на Приложение 33 или невярна/непълна информация са съществени:

• За физически лица, които не са търговци: от 300 до 1000 лв.
• За юридически лица и ЕТ: от 3000 до 10 000 лв.
• Когато нарушението не води до неотразяване на приходи: 100-500 лв. за ФЛ; 500-2000 лв. за ЮЛ/ЕТ
• При повторно нарушение - глобите са в двоен размер
• При установено несъответствие - НАП уведомява търговеца с 7-дневен срок за коригиране. При неспазване - заличаване от публичния списък и невъзможност за легална дейност

Освен това неиздаването на касов бон/фискален/системен бон, когато се изисква такъв, води до самостоятелни санкции по чл. 185 от ЗДДС - за ЮЛ/ЕТ от 500 до 2000 лв.

Противоречие между Наредба Н-18 и GDPR - какво реално се случва на практика

Още в първоначалния текст на статията беше отбелязан конфликтът: от една страна Наредбата изисква непроменена база данни за 5/10 години, от друга GDPR дава на клиента правото "да бъде забравен".

След редица становища на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и на Европейския комитет по защита на данните практиката към 2026 г. е следната:

1. Данните, които подлежат на съхранение по Наредба Н-18 (поръчки, суми, артикули, IBAN-и, референтни номера, датa/час) са легитимно основание за обработка по чл. 6, пар. 1, буква "в" от GDPR (изпълнение на законово задължение).
2. Правото "да бъдеш забравен" не е абсолютно и не се прилага, когато обработката е необходима за изпълнение на законово задължение (чл. 17, пар. 3, буква "б" от GDPR).
3. На практика се прилага псевдонимизация - при искане за "забравяне" от клиент, личните му данни (име, имейл, телефон, адрес) се заменят с анонимни стойности, но счетоводно-необходимите данни (сума, артикул, ДДС, дата) остават.
4. Препоръчително е в Политиката за лични данни на сайта изрично да е описано, че данните, свързани с фискален отчет, се пазят 10 години на основание данъчно-осигурителното законодателство.

Свободен софтуер и Наредба Н-18 - какво се промени?

Опасенията от 2018 г., че WooCommerce, Magento, OpenCart и подобни платформи с отворен код ще бъдат "убити" от изискванията на НАП, до голяма степен не се сбъднаха. Практиката показа, че:

• Алтернативният режим по чл. 3, ал. 17 позволява използване на почти всяка платформа с отворен код, стига да са добавени функционалностите по чл. 52с - уникален номер на поръчка, автентикация, интегритет на данните, БД в ЕС, и генериране на XML одиторски файл по Приложение 38.
• На пазара съществуват готови модули и добавки за WooCommerce, OpenCart, PrestaShop, Shopify (чрез външни сервизи като NAP Ready, SimpleVAT, Fakturirane.com), които поемат генерирането на XML и изпращането към НАП.
• За чисто онлайн магазини с картови плащания практически няма нужда от СУПТО или от касов апарат - алтернативният режим по чл. 3, ал. 17 изцяло покрива изискванията на НАП. СУПТО (който е доброволен от 2020 г.) е релевантен основно за търговци с физически обекти и значителен обем плащания в брой.

Често задавани въпроси

Трябва ли да регистрирам магазина си, ако все още нямам нито една продажба?

Да. По закон Приложение 33 се подава преди първата продажба. Ако регистрирате магазина след първата продажба, вече сте в нарушение.

Продавам чрез eMAG, Amazon и собствен сайт. Колко заявления трябва да подам?

Три. Едно за eMAG, едно за Amazon и едно за собствения сайт. Всеки канал е отделен "електронен магазин" по смисъла на наредбата.

Мога ли да се обявя в публичния списък, без да съм задължен?

Да. Ако приемате само банков превод и/или ППП, вписването е по желание. Много търговци го правят за повишаване на доверието на клиентите (магазинът се появява в официалния публичен списък на НАП).

Продавам цифрови стоки (софтуер, електронни книги) - валидни ли са същите правила?

Да, продажбата на цифрови услуги през сайт със кошница и чекаут се счита за електронен магазин. Освен Н-18 за такива търговци има допълнителни задължения по ЗДДС - специално режим OSS за B2C продажби в ЕС, регистрация по чл. 97а и т.н.

Аз съм на Shopify/CloudCart/Sellavi - това "собствен" ли е магазинът?

Да, в смисъла на Приложение 33 - това се маркира като "Собствен/нает електронен магазин" (опция 4.2), защото имате собствен домейн. При 4.2.2 (хостинг) вписвате данните на самата Shopify/CloudCart/Sellavi. При 4.2.4 вписвате името на платформата.

Какво ще стане, ако съм имал регистриран магазин, но спра да продавам?

В 7-дневен срок от прекратяване на дейността подавате коригираща декларация с дата на прекратяване. Магазинът се заличава от публичния списък.

Задължен ли съм да използвам само български хостинг?

Не. Хостингът може да е навсякъде по света. Но базата данни (където се пазят поръчки, клиенти, плащания) трябва да е в България или ЕС за целите на алтернативния режим.

СУПТО задължителен ли е за онлайн магазин през 2026 г.?

НЕ. От декември 2020 г. СУПТО е доброволен режим. В края на 2025 г. имаше опит за връщане на задължителността през проекта на Бюджет 2026, но след протести на бизнеса предложението беше оттеглено. Към момента онлайн магазините могат да работят без СУПТО - най-често чрез алтернативния режим по чл. 3, ал. 17.

Полезни ресурси и линкове

• Пълен текст на Наредба Н-18 с последни изменения (lex.bg)
• Официална страница на НАП - Подаване на информация от е-търговци
• Директен линк към услугата "Приложение № 33"
• Публичен списък на регистрираните електронни магазини
• Услуга за подаване на XML одиторски файл
• НАП - Алтернативен режим по чл. 3, ал. 17

Заключение

Ако в далечната 2018 г. регистрацията на онлайн магазин в НАП изглеждаше като хаотична, прибързана и противоречива реформа, към 2026 г. практиката е до голяма степен избистрена. Основните принципи са прости:

1. Регистрацията в НАП е задължителна, когато магазинът приема плащания, изискващи фискален бон (карти, наложен платеж без ППП, в брой).
2. Регистрацията НЕ е задължителна, когато магазинът приема само банков превод и/или ППП чрез лицензиран пощенски оператор.
3. За чисто онлайн магазини с картови плащания най-практичният режим е алтернативният по чл. 3, ал. 17 - електронна бележка с QR + месечен XML одиторски файл.
4. СУПТО не е задължителен - използването му е по избор на търговеца и носи някои данъчни облекчения.
5. Приложение 33 се попълва съвместно от счетоводителя и разработчика - никой от двамата не може да го направи сам.
6. Регистрацията става в портала на НАП с КЕП преди първата продажба и отнема около 30 минути, ако данните са предварително събрани.

Редовното актуализиране на данните, правилното съхранение на базата данни и навременното подаване на XML одиторския файл ви предпазват от санкции от 3000 до 10 000 лв. и от заличаване от публичния списък - последното де-факто прекратява легалната ви онлайн дейност.

Настоящият материал е с информационен и образователен характер. Преди реални действия по регистрация препоръчваме да се консултирате със счетоводител или адвокат, специализиран в данъчно право и електронна търговия.